ПОСЛУШАНИЕ
В апостолските начинания няма ”малко“ непослушание.
615
Обуздавай и укрепвай волята си, за да бъде с Божията помощ като стоманена шпора.
— Само ако притежаваш силна воля, ще можеш да се откажеш от нея, когато е необходимо, за да бъдеш послушен.
616
От тази твоя мудност, пасивност и нежелание да бъдеш послушен колко много страда апостолатът и колко много се радва
врагът!
617
Бъдете послушни — като инструмент, оставил се в ръцете на скулптора. Божият инструмент не тъне в догадки защо с него правят това или онова и е напълно уверен, че никога няма да бъде използван за нещо, което да не е добро и не служи за прослава на Бога.
618
Врагът ти нашепва: ”Значи ще се подчиниш чак в такава смехотворна дреболия?“. А ти, подпомогнат от Божията благодат, отговори: ”Разбира се, че ще се подчиня дори и в такава ”героична“ дреболия!“.
619
Инициативи. — В апостолските си начинания бъди предприемчив, но само в рамките на определените ти отговорности.
Ако начинанията ти надхвърлят тези рамки или ако имаш съмнения, тогава, без да споделяш с никого, обърни се само към своя предстоятел.
Не забравяй никога, че ти си само изпълнител.
620
Ако послушанието не ти носи мир, значи си горделив.
621
Колко жалко, че твоят началник не ти дава добър пример! — Но нима ти му се подчиняваш заради неговите лични качества? Или може би думите на св. ап. Павел: ”Оboedite praepositis vestris!“ — ”Покорявайте се на наставниците си!“ ги приемаш за твое лично удобство с една добавка: ”доколкото наставникът притежава качества по моя вкус?“.
622
Личи си, че добре си разбрал що е послушание, щом ми писа следното: ”Да си послушен винаги, значи да бъдеш мъченик, без да умираш!“.
623
Получил си нареждане да извършиш нещо, което смяташ за трудно и безполезно. — Направи го! — Тогава ще видиш колко е лесно и плодотворно.
624
Йерархия. — Всяка част на мястото си! — Какво би станало с някоя картина на Веласкес, ако всеки цвят тръгнеше по свой път, всяка нишка от платното се откъснеше и всяка част от дървената рамка се отделеше от останалите?
625
Твоето послушание не е истинско, ако не си готов да захвърлиш и най-процъфтяващото си лично дело, когато така нареди онзи, който има право да нарежда.
626
Господи, не е ли вярно, че за Теб бе голяма утеха ”деликатността“ на онзи младеж, който, чувствайки се разтроен, че трябва да се подчини в една неприятна и отвратителна работа, ти казваше шепнешком: ”Исусе, помогни ми да го направя с усмивка на уста!“.
627
Твоето послушание трябва да бъде мълчaливо. Ах, този език!
628
Когато ти е трудно да се подчиняваш, спомни си за твоя Господ: ”Factus oboediens usque ad mortem, mortem autem crucis!“ — ”Който бе послушен дори до смърт, и то смърт кръстна!“.
629
Силата на послушанието! — Ето например св. ап. Петър цяла нощ не можа да улови нито една риба в Генисаретското езеро.
— А какво стана, когато той се подчини на Господ? Хвърли мрежата отново и улови ”piscium multitudinem copiosam“ — ”голямо множество риба“.
— Повярвай ми, чудото се случва всеки ден.
bg.escrivaworks.org/book/1/_c28