Тучо се крие зад псевдоизтънчености и накърнява авторитета на Ватикана - Мартин Мозебах
Той обяснява, че традицията е самата същност на Църквата, а не "бреме". В резултат на Novus Ordo Мозебах вижда "протестантизация" и "демократизация" на ритуала.
В резултат на това в Германия "вече няма разлика между вероизповеданията по въпросите на вярата".
На много евхаристийни маси разпятието е заменено с микрофон, "който кара гласа на свещеника да отеква и в най-отдалечения ъгъл, така че никой да не го забрави" [не точно знак за "демократизация"], докато в римската меса "свещеникът изчезва като личност" [истинска "демократизация"].
Мозебах също така обяснява, че обяснението на вярата трябва да се извършва извън литургията, докато днес това изобщо не се случва. Затова германците, които присъстват на Евхаристията, имат само бегли познания за Символа на вярата.
Идеолозите, които настояваха за Novus Ordo, искаха да насърчат "достъпа на масите" до литургията, но тази надежда беше попарена, тъй като "масите" избягаха: "Изоставянето на религиозната практика започна с промените след Втория ватикански събор, защото литургията окончателно бе изгубила своя магнетизъм".
За Мозебах хомосексуалната пропагандна творба на Франциск "Fiducia supplicans" следва "лошата практика, използвана още в документите на Втория ватикански събор". В него се смесват разрив и традиция, като същевременно се твърди, че учението на Църквата остава "непокътнато".
Мозебах анализира, че Тучо се крие зад "псевдоизтънчености" като изобретяването на "различни класове благословии", и заключава, че някои "хитри тактики" са особено вредни за авторитета на Светия престол.
Изображение: Martin Mosebach © Das Blaue Sofa / Bertelsmann, CC BY-ND, Превод на AI
