Франциск иска икуменическо признаване на "папството без съдържание"
Той е озаглавен "Епископът на Рим" и е подписан от Франциск. Текстът дава исторически и описателен синтез на развитието и мненията за папството.
Кох се надява на "ново разбиране" за папството, което би могло да бъде "признато от всички заинтересовани", сред които са и безбройните схизматични и еретични групи.
Папата трябва да бъде приет от многобройните християнски секти само като "почетен глава", включващ някакъв вид "първенство на провъзгласяването и свидетелството".
Под подзаглавие "Принципи за упражняване на примата през XXI век" текстът предлага промяна в разбирането за папството, която да бъде в услуга на "икуменизма" и "синодалността". "Синодалността" е друг термин за съборността - убеждението, че съборите имат по-голяма власт от папата, което е осъдено от събора в Базел-Ферара-Флоренц през XV в.
Документът представя "взаимната зависимост на първенството и синодалността на всяко ниво на Църквата и произтичащата от това необходимост от синодално упражняване на първенството" като "общо съгласие".
Синодалността трябва да означава предоставяне на повече власт на "регионалните" нива на Църквата и "продължаваща "децентрализация", вдъхновена от модела на древните патриаршески църкви [които са били под папата]".
Това включва размисъл върху авторитета [= властта] на националните епископски конференции.
Сърцевината на документа е призивът в номер 178 за "католическо "повторно възприемане", "ново тълкуване", "официално тълкуване", "актуализиран коментар" или дори "преформулиране" на учението на Първия ватикански събор". Напротив, "юрисдикционното първенство" на Първия ватикански събор определя като догмат върховната, пълна, непосредствена и универсална власт на папата над цялата Църква.
В документа се добавя: "В момента, в който е влязъл в сила този документ, той е в сила: "Тези учения са били дълбоко обусловени от историческия си контекст [= "погрешни" днес] и предполагат, че Католическата църква трябва да търси нови изрази и лексика, верни на първоначалното намерение, но интегрирани в една communio ecclesiology и адаптирани към настоящия културен и икуменически контекст".
В следващия параграф 179 се правят опити за ограничаване на папската власт до град Рим: "По-големият акцент върху упражняването на служението на папата в неговата собствена конкретна църква, диоцеза на Рим, би подчертал епископското служение, което той споделя с братята си епископи, и би обновил образа на папството".
Накрая се атакува единството на Църквата: "Изглежда особено необходимо да се изясни значението на израза "вселенска Църква".
Ясно е, че тези предложения не могат да бъдат осъществени при Франциск, който се обявява за централизъм, авторитаризъм и тирания.
Превод на AI