Неблагоприятни норми: Ватиканът вече не може да намери нищо "свръхестествено"
Основната промяна: Нито местният епископ, нито Ватиканът ще обявяват, че явленията са със свръхестествен произход, но Ватиканът може да упълномощи местния епископ да обяви, че дадено явление "не е свръхестествено".
В тези норми не се предвижда църковните настоятелства да дават положително признание за божествения произход на предполагаеми свръхестествени явления, се посочва в разпоредбите.
Втората голяма промяна е централизирането на процеса, тъй като Франциск е папата на римския централизъм. Решенията на местния епископ трябва да бъдат одобрени от Ватикана.
Документът се позовава на случаи от XX в., при които местният епископ е обявил дадено явление за свръхестествено, а Ватиканът по-късно е издал решение за обратното. В други случаи епископ е казвал едно, а неговият наследник - обратното за същото явление.
Тучо Фернандес иска да остави отворена възможността, че в бъдеще може да се наложи различен отговор в зависимост от това как се развива набожността, свързана с даден феномен.
Той дори позволява на своя дикастър да отменя свои собствени предишни решения, което означава, че на едно ватиканско решение - не само в областта на свръхестествените явления - никога не може да се има доверие.
Шестте възможни резултата, според новия документ, са: 1:
- Без да се изразява сигурност относно автентичността на самия феномен, могат да бъдат признати много знаци за действието на Светия Дух, появяващи се "в средата" на тези събития [това може да се приложи за Меджугорие].
- Prae oculis habeatur: Признават се важни положителни знаци, като същевременно съществуват някои аспекти на объркване или потенциални рискове.
- Curatur: Отбелязани са различни критични елементи, но явлението вече е широко разпространено.
- Sub mandato: Смята се, че явлението е без съществени проблеми, но проблеми възникват от хората, свързани с него.
- Prohibetur et obstruatur: Критичните елементи и рисковете на предполагаемото видение изглеждат много сериозни, поради което местният епископ трябва да забрани придържането към предполагаемото видение.
- Declaratio de non supernaturalitate: Ватиканът упълномощава местния епископ да обяви, че явлението не е свръхестествено.
Тези правила имат две неблагоприятни последици: Невъзможно е те да се прилагат само за бъдещи свръхестествени явления, като се пропускат явления от миналото като Гуадалупе, Лурд и Фатима. От друга страна: Докато Ватиканът не каже изрично, че даден феномен "не е свръхестествен", той ще бъде представян като "свръхестествен" от онези, които го популяризират. Те ще твърдят, че Ватиканът никога няма да обяви дадено явление за свръхестествено, дори и да е такова.
Превод на AI